18.06.2014 г., 14:57  

Отново се бия 2014

688 0 1

Аз отново се бия...

Ще узнаят за това.

Бърз съм - като стихия.

И без празни слова.

Да, отново воювам -

също както преди.

Под водата пак плувам -

с въздух в моите гърди.

Аз съм всъщност пилотът...

Аз отново летя -

в нов бой - срещу злото.

И не ще им простя.

Но отново заставам

аз - срещу смъртта.

И отново успявам

да надвия нощта.

Ти ела, и кажи ми -

че съм пак победил.

Шепнат моето име...

Не, не съм им простил.

Всичко свърши... Отново

огън пламва зад мен.

Пак строшавам окови,

и се ражда нов ден.

Как успях? Не, не питай.

Да си стиснем ръце.

Бие в мен - упорито -

едно силно сърце.

Ала аз съм пилотът и ще стигна летището.

И сега аз съм на всичко готов.

Знай - мен пази ме, и ме спасява от нищото

една луда и невероятна любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...