Jun 18, 2014, 2:57 PM  

Отново се бия 2014

  Poetry
694 0 1

Аз отново се бия...

Ще узнаят за това.

Бърз съм - като стихия.

И без празни слова.

Да, отново воювам -

също както преди.

Под водата пак плувам -

с въздух в моите гърди.

Аз съм всъщност пилотът...

Аз отново летя -

в нов бой - срещу злото.

И не ще им простя.

Но отново заставам

аз - срещу смъртта.

И отново успявам

да надвия нощта.

Ти ела, и кажи ми -

че съм пак победил.

Шепнат моето име...

Не, не съм им простил.

Всичко свърши... Отново

огън пламва зад мен.

Пак строшавам окови,

и се ражда нов ден.

Как успях? Не, не питай.

Да си стиснем ръце.

Бие в мен - упорито -

едно силно сърце.

Ала аз съм пилотът и ще стигна летището.

И сега аз съм на всичко готов.

Знай - мен пази ме, и ме спасява от нищото

една луда и невероятна любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...