24.03.2016 г., 18:31

Отново за себе си

478 0 1

Отново за себе си

 

Аз свойте спомени от детството си нося.

За мен неща велики аз видях

Макар, че тръгнах, като селянчето босоного,

на моята страна напредъка видях!

 

За първи път видях във селото грамофона,

за първи път и радиото чух,

за пръв път камион във селото подгоних

и първия костюм, в живота си обух.

 

И спомен първи аз за тракторите нося,

пръв трактор със железни колела.

колхоза който силно селото ядоса,

и причини на всички селяни беда.

 

За първи път стоях пред руски телевизор

и, слушах на "бащицата" гласа,

а след това и много чудеса нанизах

и за пръв път видях Западна страна.

 

След всичко казано, по горе, си признавам,

че хиляди неща в живота съм видял,

длъжник на всичко станало до днес оставам,

по соц. пътеките за пръв път съм вървял

 

И затова живота ми бе интересен...

И твърдо казвам , ненапразно съм живял

и край нещастията писах бодри песни

и за това , до днес пред нищо не съм спрял!

10.05.2015г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hekredel Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "до днес пред нищо не съм спрял"
    Само така! Харесах! Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...