Отпечатък
Червеното в косите ми е пламък.
Изгаря, вярвай… до костта.
Оставя и болезнен отпечатък,
а после идва яростта…
и болката, с която те обичам.
А думите са просто мост
и някаква остатъчна поличба
за времето с изтичащ срок,
което помежду ни с горест плаче.
На ням сълзите ми са вик…
Рисувам с пръсти вятър и глухарче
с първичния и див инстинкт
на помрачена от любов весталка.
Дервишът в теб е неин храм.
Молитвите до кръв ще бъдат адски,
а после всеки ще е сам.
Червеното в косите ми е пламък.
Изгаря ме, любов… до кост.
И не оставям камък върху камък
от нашия единствен мост.
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Марко, благодаря ти, че спря при мен! : )
-
Поздрави за огнения стих, Жени !
-
Иви, благодаря, че спря при мен.
-
Много стилно, Жени!
Браво, мила❤️! -
бай Илия може да спи спокойно, но ми даваш идея... поетична, да подчертая : ))) за другото - ще запомня това обещание, мосю Кристоф : )
Георги, благодаря ти
Васко, благодаря : ) -
Трудна любов, Жени! Кофти работа, но при добро желание... ()
-
Аплодисменти.
Поздравявам те. -
: )) Ти и на бай Илия килията ще вдигнеш у въздуха!
Кафе, рози - няколко отпечатъка до следващия стих. : ) -
Обмислях тротил, Жан-Кристоф : )))) но... с голяма вероятност градежа е по-здрав от всичко познато и се отказах : ) (фризурата също участваше в обсъждането ) Къде ми е кафето? : )
Скити, благодаря, че спря при мен! : )
Ники, благодаря ти за коментара. Благодаря ти и за Любими : )
Таня, много се радвам, че си била тук и си прочела. Благодаря ти! -
Жени, прекрасно, силно...
Поздравления за тези слова!!! -
Възхита си, Жени!
Разкош си!💗💗💗 -
То, така мислиш се събарят камъни, Жас...( а, фризурата?! )
Но! Много красив опит.
П.С. Дано не сложиш динамит под моста преди да донеса кафето. : )) -
Възхита си, Жени!
-
Наде...
-
Отвя ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
