Отпечатък
Червеното в косите ми е пламък.
Изгаря, вярвай… до костта.
Оставя и болезнен отпечатък,
а после идва яростта…
и болката, с която те обичам.
А думите са просто мост
и някаква остатъчна поличба
за времето с изтичащ срок,
което помежду ни с горест плаче.
На ням сълзите ми са вик…
Рисувам с пръсти вятър и глухарче
с първичния и див инстинкт
на помрачена от любов весталка.
Дервишът в теб е неин храм.
Молитвите до кръв ще бъдат адски,
а после всеки ще е сам.
Червеното в косите ми е пламък.
Изгаря ме, любов… до кост.
И не оставям камък върху камък
от нашия единствен мост.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
