Отписаха го
Отписаха го
Последното махало
На умиращия ден
Сякаш някой сбъркал е
И черна диагноза са положили да легне
До детето ми
Посивяха му косите
На двайсет и пет
Не искаше да вижда никой
Защото грозни трябваше да са поетите
Защото интервютата
Доникъде не доведоха
Нищо не отвориха
Тези стари рошави въпроси
Не извадиха нищо от джобовете си
Само хартийки от цигарени спомени
Няколко безплатни купона
И билетчета от градския транспорт
Скри се
Спрялото махало
Наобядвало се истински за първи път
Най-тъжно е последното начало
Преди да те обръснат
И легнат си да спят
Защото утре ще ги има
Тези стари рошави въпроси
Ще пълнят рафтовете
С книги
Ненужни никому
Прашлясали
И боси
А в студения декември
По тънките като усмивка улици
Слънцето не може да огрее
Всеки
И едно дете
Детето ми
На двайсет и пет
Изгнило в калните песни
На бездомните
Кучета
Плъхове
Носи
Товара си
На черна диагноза
По хълма нагоре
Да го разпнат
И едно море не може да измие
Цялата ирония
На кратичък живот
През който само аз преминах
За да се позная в нова бяла униформа
Дървени подноси
Препечени филии
Сух
Ден
Спрял се да позяпа
През прозореца
Където птиците не чустваха вина
И въздухът не питаше
Защото знаеше, че няма кой да отговори
Махалото
Ръждясало
Престана да тревожи
Останалите
На гроба ми
Да сложат
Само спомените си
Без да плачат
27.12.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
