Толкова пъти ти ме ранява,
безгласно стенеше мойта душа,
всяка твоя ужасна проява
прорязваше в нея дълбока следа.
Защо си такъв бездушен мерзавец,
защо не погледнеш отвъд външността,
защо не престанеш да тровиш живота ми,
с какво съм заслужила тази съдба!?
Тъй често ме правеше много щастлива,
тъй често споделяше с мен радостта,
а после надяваше другата маска
и тръгваше берзо да гониш света.
Обичам те, тъй както Севера- Зимата,
но мразя твойта безкрайна игра
човека не може да лъже сърцето си,
а аз все се мъча да сторя това...
И ден подир ден се изчерпва търпението,
и час подир час се променям сега,
знам че ще дойде нявга момента,
когато ще плащаш безумна цена.
За болките много, за дирите кървави,
за всяка пролята от мене сълза,
за дните, в който проклинах те плачеща
отплата ще искам- Душа за Душа!