25.08.2011 г., 9:36

Отприщени думи

1K 0 19

Липсват ми думите,
топлещи лятото.
Липсват ми нежните,
мили слова,
с които душите
любовно прегръщат се,
с които звездите
рисуват нощта
.

Протягам ръцете към
ласките слънчеви.
Поглъщам лъчите 
с искрящи  очи.
Преплитам в косите си
вятърни изблици,
с проблясващи капки,
със цветни мечти.


Зареждам се огнено.
В клада превръщам се.
Изгарям нагари
от  болни сърца.
От борови съчки
разпръсквам ухания.
Отприщават се думи...
и стоплят деня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...