Отприщени думи
Липсват ми думите,
топлещи лятото.
Липсват ми нежните,
мили слова,
с които душите
любовно прегръщат се,
с които звездите
рисуват нощта.
Протягам ръцете към
ласките слънчеви.
Поглъщам лъчите
с искрящи очи.
Преплитам в косите си
вятърни изблици,
с проблясващи капки,
със цветни мечти.
Зареждам се огнено.
В клада превръщам се.
Изгарям нагари
от болни сърца.
От борови съчки
разпръсквам ухания.
Отприщават се думи...
и стоплят деня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
