Липсват ми думите,
топлещи лятото.
Липсват ми нежните,
мили слова,
с които душите
любовно прегръщат се,
с които звездите
рисуват нощта.
Протягам ръцете към
ласките слънчеви.
Поглъщам лъчите
с искрящи очи.
Преплитам в косите си
вятърни изблици,
с проблясващи капки,
със цветни мечти.
Зареждам се огнено.
В клада превръщам се.
Изгарям нагари
от болни сърца.
От борови съчки
разпръсквам ухания.
Отприщават се думи...
и стоплят деня.
© Таня Мезева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
