Липсват ми думите,
топлещи лятото.
Липсват ми нежните,
мили слова,
с които душите
любовно прегръщат се,
с които звездите
рисуват нощта.
Протягам ръцете към
ласките слънчеви.
Поглъщам лъчите
с искрящи очи.
Преплитам в косите си
вятърни изблици,
с проблясващи капки,
със цветни мечти.
Зареждам се огнено.
В клада превръщам се.
Изгарям нагари
от болни сърца.
От борови съчки
разпръсквам ухания.
Отприщават се думи...
и стоплят деня.
© Таня Мезева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
