11.07.2012 г., 11:19 ч.
Отпускарско 2
Отпускарско 2
На летищиту колтурно
и рекламти на ханглийски...
Брех, таксито кат' са втурна,
приз пейзажити Суфийски!
Шарено пране, панелки -
да жувее кумонизма,
шарени пари и сделки -
аре live капутализма!
В таз кибиткова държава,
дет' на пачки се крепи,
сички пътници са крава,
в поза: "Фащай и дои!".
Нема тука климатици,
джамовете не работят,
в микробуси на частнùци,
плащай, да та поизпотят!
Имаш куфар – зафарли го,
сас деца си – стискай зъби,
нема место, разбери го,
що дупèто ти са ръби!
От Софийта Велинград,
със кибитка петнайс лефа,
бай шифиора тарикат
дъни чалга, глей си кефа!
Па и бяфме в БеДеЖе-то –
нема пръва, втора класа,
кой ти гледа из мелето,
всякой бръза да сколаса!
Блъскай, бате, врякай, како,
щурм, вагоните треперят,
ръгай, лельо, суркай, свяко,
чи места ни шса намерят!
Пловдив – Зарата – кибитка,
от Зарата до Казанлък,
пак единствено кибитка
и шифьорски бабаитлък!
На венчавката в рацети
попа гледа ма с парити,
ужким свят, па цигарети,
ей зад храма пуфка скрити!
Някак си ни съм сагласен
и затуй гу споменавам,
смятам, чи ни съм бизгласен
и вярта чиста уважавам!
Канзас – Юлево – кибитка,
до Мъглижа гъс до гъс,
пот са лей, душа са джитка,
в праоляк околовръс!
На селу сичко запустяло,
тихо, тихо, двор зелен,
тук тракийското ми тяло
на къра фащало е тен!
Бе иска ми са да остана
на собствено и натурално,
претръсвам ква да я подфана,
но накрай кроше реално!
Няма как зася да стани,
къв римонт без капитал,
ни иска Стамбо да са фани,
на хорото дет' гуй 'грал!
Канзас – Равда, пак кибитка,
верно, макси, но кибит,
фъргам са в морет' кат фитка,
съхнала на южен зид!
Ристурантити перфектни –
гозбите със столски вкус,
в магазините – дефектни,
стоки, пълни с ква ли гнус!
Убря, сичко застроено,
кьор-фалит и продайотся,
кифте отдавна замразено,
пиче са, ама как дъвчотся?
Ма туристите щастливи –
ефтинийка, куалити – йок
и кенефите щастливи,
матриала – кат поток!
Мчи шес лева йе менюто,
супа, второ и дисерт,
цени народни, ръгай люто,
йеж и пий и немай дерт!
Тя, кръвта балканска, дива,
на туй слънци ври й кипи,
чий държавата ний крива,
туй ни мой на извини!
Поне дицата са радваа,
на муренце й сладулету,
мама й тати ко плащаа,
чи изхълца пуртмунету?
Юруш, куфарти и в рейса,
ду летищиту в Боргас,
добре в България живей са,
но в Прагата съм си у нас!
Фююуу, накрая излетяхме,
напускам своята Родина,
тъга и радост посъбрахме,
дано да стигнат... догодина...
07. 07. 2012 г.
Прага
© Станимир Тахов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Така си е! Направо смях през сълзи!
-
Много хумор
"пот са лей, душа са джитка,
в праоляк околовръс!"всичко си е точно така с тази разлика,че няма да стигнат емоциите до догодина,и колкото и да е тъжен и хаплив хуморът ти и колкото и да са замразени кюфтетата и т.н България е една,макар и "крива",всички рано или късно се връщаме там на кривината
Поздравления за стрхотно написаният стих!!! -
Хората правят държавата, Стан! И всичко започва от семейството. Нали се сещаш - възпитание, традиции, респект...
Добре си описал несгодите в Родината.Привет от България!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И е истинско - и разсмива и разплаква едновременно!
Браво!!!