5.07.2011 г., 19:02

Отражение

641 0 1

ОТРАЖЕНИЕ

 

Погледнах в огледалото -

а то се счупи.

От черното ми отражение.

 

Огледах се в прозорците -

а те със писък страшен

ме прогониха.

 

Заваля!

Единствената ми надежда

беше една локва.

Погледнах в нея -

а тя се натроши на

малки капчици.

 

Безпомощна търсех сянката си.

Реших да се огледам в твойте очи.

Да намеря отдавна изгубената душа.

А ти затвори ги...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...