Jul 5, 2011, 7:02 PM

Отражение

  Poetry » Love
647 0 1

ОТРАЖЕНИЕ

 

Погледнах в огледалото -

а то се счупи.

От черното ми отражение.

 

Огледах се в прозорците -

а те със писък страшен

ме прогониха.

 

Заваля!

Единствената ми надежда

беше една локва.

Погледнах в нея -

а тя се натроши на

малки капчици.

 

Безпомощна търсех сянката си.

Реших да се огледам в твойте очи.

Да намеря отдавна изгубената душа.

А ти затвори ги...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...