12.06.2012 г., 10:10

Отражение

742 0 0

Отражение

 

Две разплакани очи

ме гледат в огледалото,

две разплакани очи,

които търсят помощ,

две очи ме гледат мъртви,

а искат –

сили да намерят

за живот.

 

Те знаят,

че след тях

светът ще продължи

да съществува;

те знаят,

че ще има обич

и след тях,

но как се борят те –

със самотата,

а знаят –

и след тях в света

ще има самота.

 

Две разплакани очи,

погледнах ги

и ги познах –

тези тъжни,

уморени,

отчаяни очи.

 

Гледах ги,

не можех да повярвам,

че бяха моите очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Петракиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...