Jun 12, 2012, 10:10 AM

Отражение

  Poetry » Love
740 0 0

Отражение

 

Две разплакани очи

ме гледат в огледалото,

две разплакани очи,

които търсят помощ,

две очи ме гледат мъртви,

а искат –

сили да намерят

за живот.

 

Те знаят,

че след тях

светът ще продължи

да съществува;

те знаят,

че ще има обич

и след тях,

но как се борят те –

със самотата,

а знаят –

и след тях в света

ще има самота.

 

Две разплакани очи,

погледнах ги

и ги познах –

тези тъжни,

уморени,

отчаяни очи.

 

Гледах ги,

не можех да повярвам,

че бяха моите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Петракиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...