Jun 12, 2012, 10:10 AM

Отражение

  Poetry » Love
743 0 0

Отражение

 

Две разплакани очи

ме гледат в огледалото,

две разплакани очи,

които търсят помощ,

две очи ме гледат мъртви,

а искат –

сили да намерят

за живот.

 

Те знаят,

че след тях

светът ще продължи

да съществува;

те знаят,

че ще има обич

и след тях,

но как се борят те –

със самотата,

а знаят –

и след тях в света

ще има самота.

 

Две разплакани очи,

погледнах ги

и ги познах –

тези тъжни,

уморени,

отчаяни очи.

 

Гледах ги,

не можех да повярвам,

че бяха моите очи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Петракиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...