12 июн. 2012 г., 10:10

Отражение

741 0 0

Отражение

 

Две разплакани очи

ме гледат в огледалото,

две разплакани очи,

които търсят помощ,

две очи ме гледат мъртви,

а искат –

сили да намерят

за живот.

 

Те знаят,

че след тях

светът ще продължи

да съществува;

те знаят,

че ще има обич

и след тях,

но как се борят те –

със самотата,

а знаят –

и след тях в света

ще има самота.

 

Две разплакани очи,

погледнах ги

и ги познах –

тези тъжни,

уморени,

отчаяни очи.

 

Гледах ги,

не можех да повярвам,

че бяха моите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Петракиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...