12 июн. 2012 г., 10:10

Отражение

745 0 0

Отражение

 

Две разплакани очи

ме гледат в огледалото,

две разплакани очи,

които търсят помощ,

две очи ме гледат мъртви,

а искат –

сили да намерят

за живот.

 

Те знаят,

че след тях

светът ще продължи

да съществува;

те знаят,

че ще има обич

и след тях,

но как се борят те –

със самотата,

а знаят –

и след тях в света

ще има самота.

 

Две разплакани очи,

погледнах ги

и ги познах –

тези тъжни,

уморени,

отчаяни очи.

 

Гледах ги,

не можех да повярвам,

че бяха моите очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Петракиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...