Момичето... (Стеси)
239 398
4.09.2006 г., 20:13 ч.

Отражението на тъмнината... 

  Поезия
627 0 3

Ти винаги избираше красивото и оставяше
несъвършенството на произвола на съдбата.
Вървеше по ръба и потъваше в мъглата.
Променяше детайлите, докосваше се до луната,
играеше си с надеждите,
с отражението на тъмнината.
Преоткри ми неизвестното,
показа ми кой искам да съм.
Промени ме единствено с поглед
сякаш всичко беше сън.
Позволих ти да докоснеш душата ми,
да бъдеш аз, да промениш съдбата ми.
Искаше ме слаб, за да си играеш с мен,
но вече съм силен,
по-добър от теб и така съвършен.
Не можеш да ме нараниш с болка,
вече не усещам студ, не и този път.
Не знам защо всичко разруших, нищо не остана
и вече няма как по-добър да стана.
Не мога да спра да поглеждам назад,
макар, че не трябва.
Направих свойте грешки и няма
как да ги поправя.
А ти какво направи с верноста,
която ми обеща или както любовта ти
била е само лъжа.
Контролирайки същтноста ми
чувстваше ли се по-силна?
Контролирайки умът ми имаше ли
усещане за власт?
Сега разбираш как се чувствах аз.

 

© Стеси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина е хубаво...Получаваш заслужено 6 от мен
  • На мен много ми хареса.Струва ми се, че би могло да е по-сбито и по-точно. Но така също е много истинско.
  • Кажете нещо. Харесва ли ви? Какво мислите?
Предложения
: ??:??