Отражението на тъмнината...
Ти винаги избираше красивото и оставяше
несъвършенството на произвола на съдбата.
Вървеше по ръба и потъваше в мъглата.
Променяше детайлите, докосваше се до луната,
играеше си с надеждите,
с отражението на тъмнината.
Преоткри ми неизвестното,
показа ми кой искам да съм.
Промени ме единствено с поглед
сякаш всичко беше сън.
Позволих ти да докоснеш душата ми,
да бъдеш аз, да промениш съдбата ми.
Искаше ме слаб, за да си играеш с мен,
но вече съм силен,
по-добър от теб и така съвършен.
Не можеш да ме нараниш с болка,
вече не усещам студ, не и този път.
Не знам защо всичко разруших, нищо не остана
и вече няма как по-добър да стана.
Не мога да спра да поглеждам назад,
макар, че не трябва.
Направих свойте грешки и няма
как да ги поправя.
А ти какво направи с верноста,
която ми обеща или както любовта ти
била е само лъжа.
Контролирайки същтноста ми
чувстваше ли се по-силна?
Контролирайки умът ми имаше ли
усещане за власт?
Сега разбираш как се чувствах аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеси Всички права запазени
