Отражението на тъмнината...
Ти винаги избираше красивото и оставяше
несъвършенството на произвола на съдбата.
Вървеше по ръба и потъваше в мъглата.
Променяше детайлите, докосваше се до луната,
играеше си с надеждите,
с отражението на тъмнината.
Преоткри ми неизвестното,
показа ми кой искам да съм.
Промени ме единствено с поглед
сякаш всичко беше сън.
Позволих ти да докоснеш душата ми,
да бъдеш аз, да промениш съдбата ми.
Искаше ме слаб, за да си играеш с мен,
но вече съм силен,
по-добър от теб и така съвършен.
Не можеш да ме нараниш с болка,
вече не усещам студ, не и този път.
Не знам защо всичко разруших, нищо не остана
и вече няма как по-добър да стана.
Не мога да спра да поглеждам назад,
макар, че не трябва.
Направих свойте грешки и няма
как да ги поправя.
А ти какво направи с верноста,
която ми обеща или както любовта ти
била е само лъжа.
Контролирайки същтноста ми
чувстваше ли се по-силна?
Контролирайки умът ми имаше ли
усещане за власт?
Сега разбираш как се чувствах аз.
© Стеси All rights reserved.
