Забравил (Забраван Забраванов)
46 90
8.05.2007 г., 10:47 ч.

ОТРАЖЕНИЯ 

  Поезия
633 0 4
 

О т р а ж е н и я


...и раздипля луната сребристите нишки

в сън по ручея, който любовно ридае

и  се рони  брегът с тихи бели въздишки,

а водата  златиста за него нехае -


и препуска в избухнал копнеж към морето

то - дланта  на пустинята с шепоти гали,

тя - с мек гръб на камила

помилва небето,

дето зрее дъжда в блян за  дънни корали...

  

Тъй тъгувам по теб, ти - по моята сянка,

тя - по твоята нимба,

тя - по лунната дрямка...

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??