Животът - обърнат с главата надолу –

върви го живей, върви го умувай.

Животът – различен от твоята воля,

нечестен, обратен и зъл съществува.

Днес Вярата хапе – озъбено куче.

С честност търгува  се явно и леко.

В живота обърнат така ти се случва:

не е брат, а вълк –човек за човека.

Надеждата тихо в ъглИте се свира.

Умира от срам, че още я има.

Макар да  твърдят, че последна умира,

сега безполезно е  нейното име.

А Любовта (също с главата надолу)

не знае дали не е само плътски съблазни.

Сломената Гордост напразно се моли

на глухи ДушИ, отчайващо празни.

Така си живеем – объркано, кухо.

Не знаем къде  e ни ДОЛУ ни ГОРЕ.

Живот – отражение. Носят се слухове,

че всъщност роботи сме, не живи хора.

Стихът се получи след като видях

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=285667

и прочетох коментара на Николай (ringo2) към него