Aug 14, 2012, 9:59 AM

Отражения (животът, обърнат с главата надолу)

  Poetry » Other
473 0 0

Животът - обърнат с главата надолу –

върви го живей, върви го умувай.

Животът – различен от твоята воля,

нечестен, обратен и зъл съществува.

 

Днес Вярата хапе – озъбено куче.

С честност търгува  се явно и леко.

В живота обърнат така ти се случва:

не е брат, а вълк –човек за човека.

 

Надеждата тихо в ъглИте се свира.

Умира от срам, че още я има.

Макар да  твърдят, че последна умира,

сега безполезно е  нейното име.

 

А Любовта (също с главата надолу)

не знае дали не е само плътски съблазни.

Сломената Гордост напразно се моли

на глухи ДушИ, отчайващо празни.

 

Така си живеем – объркано, кухо.

Не знаем къде  e ни ДОЛУ ни ГОРЕ.

Живот – отражение. Носят се слухове,

че всъщност роботи сме, не живи хора.

 

Стихът се получи след като видях

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=285667

и прочетох коментара на Николай (ringo2) към него

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...