Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12265
27.08.2010 г., 13:00 ч.

Отрежи ме... колкото съм нужна... 

  Поезия » Любовна
1157 1 26

         
         Отрежи ме... колкото съм нужна...


 "… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"

               "Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
                            когато се справя добре."  –  Мартин Лутер


Все още съм дете. За да ти вярвам.
А пръчката – ръждивата верига.
Измислена. Като самата вяра.
Имам те. В обелка. И ми стигаш…?!

Имам те – в спиралата на „Няма”.
В тъжен цвят, когато тихо рони
искрици по сърцето ми от слама.
Гася се – болка, във сълзата на икона.

Пося ме – семка. Ябълков хибрид.
Със корен те достигах и през Ада.
А клоните ми – клечки на кибрит.
Горят, топят. Свещици клей. Наслада…?!

Узря една. Поне една узря.
Застигана от лави вулканични.
Червена е. От твоята страна.
Срежи я сам. До моето „Обичам”…

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??