Отрежи ме... колкото съм нужна...
Отрежи ме... колкото съм нужна...
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам.
А пръчката – ръждивата верига.
Измислена. Като самата вяра.
Имам те. В обелка. И ми стигаш…?!
Имам те – в спиралата на „Няма”.
В тъжен цвят, когато тихо рони
искрици по сърцето ми от слама.
Гася се – болка, във сълзата на икона.
Пося ме – семка. Ябълков хибрид.
Със корен те достигах и през Ада.
А клоните ми – клечки на кибрит.
Горят, топят. Свещици клей. Наслада…?!
Узря една. Поне една узря.
Застигана от лави вулканични.
Червена е. От твоята страна.
Срежи я сам. До моето „Обичам”…
© Таня Георгиева All rights reserved.
