5.06.2006 г., 17:51

ОТРИЧАМ СЕ...от теб

1.2K 0 7
Нещо изведнъж се промени,
осъзнах хиляди неща.
Ти не си това, което искам,
ден след ден в теб откривам
отрицателни черти.
Преди аз бях сляпа
и не виждах черната ти душа,
любовта ме беше заслепила,
но открих сега в тебе подлостта.
Ти не заслужаваш моите сълзи,
не си заслужил дори да те погледна.
За мойта любов сляп беше ти,
сега дума за Сбогом,
ти казвам последна!
Ти не си човека от мечтите ми,
от тебе се отдалечих,
разделих се от тебе,
контактите между нас ограничих.
Ти не си моите идеали,
а аз за тебе плачех често до зори,
кървавите ми от болка очи,
едва сега разбраха,
че не си е заслужавало да плачат.
Ти нямаш нищо повече от другите,
ти си просто обикновен човек,
а аз те бях превърнала във Бог!
Едва сега обаче го разбирам,
но по-добре сега,
отколкото тотално да бе
сринал моята душа!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, приятели!
    Яна, и аз си мислех, че не мога и че никога няма да мога, но ето че стана, все пак НИЩО НЕ Е ВЕЧНО, дори любовта!
  • Поздравления,че си успяла да кажеш край...аз все още не мога и дори не знам дали искам,а нещата стоят по същия начин
    Поздравления и за стиха.
  • Страхотно е!Поздравления, все едно душата ми крещи тези редове./6/ и от мен.
  • Силно стихотворение!!! Поздрави!!!
  • Така е,а как се заблуждаваме понякога...6-много ми хареса!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...