5 июн. 2006 г., 17:51

ОТРИЧАМ СЕ...от теб

1.2K 0 7
Нещо изведнъж се промени,
осъзнах хиляди неща.
Ти не си това, което искам,
ден след ден в теб откривам
отрицателни черти.
Преди аз бях сляпа
и не виждах черната ти душа,
любовта ме беше заслепила,
но открих сега в тебе подлостта.
Ти не заслужаваш моите сълзи,
не си заслужил дори да те погледна.
За мойта любов сляп беше ти,
сега дума за Сбогом,
ти казвам последна!
Ти не си човека от мечтите ми,
от тебе се отдалечих,
разделих се от тебе,
контактите между нас ограничих.
Ти не си моите идеали,
а аз за тебе плачех често до зори,
кървавите ми от болка очи,
едва сега разбраха,
че не си е заслужавало да плачат.
Ти нямаш нищо повече от другите,
ти си просто обикновен човек,
а аз те бях превърнала във Бог!
Едва сега обаче го разбирам,
но по-добре сега,
отколкото тотално да бе
сринал моята душа!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, приятели!
    Яна, и аз си мислех, че не мога и че никога няма да мога, но ето че стана, все пак НИЩО НЕ Е ВЕЧНО, дори любовта!
  • Поздравления,че си успяла да кажеш край...аз все още не мога и дори не знам дали искам,а нещата стоят по същия начин
    Поздравления и за стиха.
  • Страхотно е!Поздравления, все едно душата ми крещи тези редове./6/ и от мен.
  • Силно стихотворение!!! Поздрави!!!
  • Така е,а как се заблуждаваме понякога...6-много ми хареса!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...