Jun 5, 2006, 5:51 PM

ОТРИЧАМ СЕ...от теб

  Poetry
1.2K 0 7
Нещо изведнъж се промени,
осъзнах хиляди неща.
Ти не си това, което искам,
ден след ден в теб откривам
отрицателни черти.
Преди аз бях сляпа
и не виждах черната ти душа,
любовта ме беше заслепила,
но открих сега в тебе подлостта.
Ти не заслужаваш моите сълзи,
не си заслужил дори да те погледна.
За мойта любов сляп беше ти,
сега дума за Сбогом,
ти казвам последна!
Ти не си човека от мечтите ми,
от тебе се отдалечих,
разделих се от тебе,
контактите между нас ограничих.
Ти не си моите идеали,
а аз за тебе плачех често до зори,
кървавите ми от болка очи,
едва сега разбраха,
че не си е заслужавало да плачат.
Ти нямаш нищо повече от другите,
ти си просто обикновен човек,
а аз те бях превърнала във Бог!
Едва сега обаче го разбирам,
но по-добре сега,
отколкото тотално да бе
сринал моята душа!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви, приятели!
    Яна, и аз си мислех, че не мога и че никога няма да мога, но ето че стана, все пак НИЩО НЕ Е ВЕЧНО, дори любовта!
  • Поздравления,че си успяла да кажеш край...аз все още не мога и дори не знам дали искам,а нещата стоят по същия начин
    Поздравления и за стиха.
  • Страхотно е!Поздравления, все едно душата ми крещи тези редове./6/ и от мен.
  • Силно стихотворение!!! Поздрави!!!
  • Така е,а как се заблуждаваме понякога...6-много ми хареса!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...