krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
4.08.2013 г., 18:02 ч.

Отричане 

  Поезия » Философска
630 0 13

Ще продължи животът ми, дочакал есента...

Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.

Настъпи пустота... до оня миг, когато

осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име

и неповторима красота...

 

Тогава...

За първи път надникнах през черупката на самотата си,

но изненадата и светлината ме блъснаха в корубата - назад!!!

Запитах се: защо в живота си броях единствено летата?

Защо им вярвах, както се вярва на майка и баща?

 

Та те преминаха през хребета на младостта ми като вятър...

Както неуловимо преминава сладък и безгрижен миг.

Стопиха се в лавината от спомени - подобно бучка захар,

която талантливото жребче изхрусква в шарения цирк.

 

Лъжа и спомен е животът ни - река в реката...

Най-после укротена, помъдряла в ниското - тъй както есента.

От скромното съкровище на моята разграбена душа - 

на кой от цветовете да заложа днес остатъка?!...

 

© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??