Отричане
Ще продължи животът ми, дочакал есента...
Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.
Настъпи пустота... до оня миг, когато
осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име
и неповторима красота...
Тогава...
За първи път надникнах през черупката на самотата си,
но изненадата и светлината ме блъснаха в корубата - назад!!!
Запитах се: защо в живота си броях единствено летата?
Защо им вярвах, както се вярва на майка и баща?
Та те преминаха през хребета на младостта ми като вятър...
Както неуловимо преминава сладък и безгрижен миг.
Стопиха се в лавината от спомени - подобно бучка захар,
която талантливото жребче изхрусква в шарения цирк.
Лъжа и спомен е животът ни - река в реката...
Най-после укротена, помъдряла в ниското - тъй както есента.
От скромното съкровище на моята разграбена душа -
на кой от цветовете да заложа днес остатъка?!...
© Красимир Чернев All rights reserved.
