Отронена земна въздишка
Целунати от слънцето притихват ветровете
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете
и сбират се за сън в тополите накуп,
далечен екот проехтява над полето,
приканва сърпа лунен да покаже своя лик.
Зад облаците скрива се и тоя ден пореден,
земята уморено го загърбва в тоя миг,
нощта пристига с щедрите прегръдки вече,
светът отърсва се от грижите по своя път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сеси Всички права запазени
