10.10.2007 г., 19:03

Отрова

Поезия

1K 0 6

Отровата...
която те връща в хоризонта
на вече изживяното,
на вече сънуваното.

Отровата...
която бълбука във вените,
щом замълчиш
и за миг пристъпиш назад.

Отровата...
мътната течност в стъкленица,
прашасала отдавна стои,
а вкусът...
той непоносимо горчи.

Отровата, която искам да глътна
и да склопя навеки очи...
Дай ми отровата!
Нека до смърт да боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

kustilka (Симона Димова)

Браво!

2011-10-14T20:53:44+03:00
Luniq (Рая Борисова)

слаба рим в края,иначе стиха ми харесва...мисля,че като чувство...дам споделимо(аз го чувствам,поздрав),но не искам да те критикувам,пишеш,искаш,браво

2008-03-14T22:40:39+02:00
gyu (Гюлен )

звучи до болка познато...

2007-12-07T23:59:34+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Много е отровно!Браво!

2007-10-11T09:48:32+03:00
vesival (Весела)

Мрачно-хубаво!

2007-10-10T19:51:45+03:00