Oct 10, 2007, 7:03 PM

Отрова 

  Poetry
746 0 6
Отровата...
която те връща в хоризонта
на вече изживяното,
на вече сънуваното.

Отровата...
която бълбука във вените,
щом замълчиш
и за миг пристъпиш назад.

Отровата...
мътната течност в стъкленица,
прашасала отдавна стои,
а вкусът...
той непоносимо горчи.

Отровата, която искам да глътна
и да склопя навеки очи...
Дай ми отровата!
Нека до смърт да боли...

© Зоя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??