Oct 10, 2007, 7:03 PM

Отрова

  Poetry
1K 0 6
Отровата...
която те връща в хоризонта
на вече изживяното,
на вече сънуваното.

Отровата...
която бълбука във вените,
щом замълчиш
и за миг пристъпиш назад.

Отровата...
мътната течност в стъкленица,
прашасала отдавна стои,
а вкусът...
той непоносимо горчи.

Отровата, която искам да глътна
и да склопя навеки очи...
Дай ми отровата!
Нека до смърт да боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...