*** (Мери)
5 3
10.09.2007 г., 9:38 ч.

отрова 

  Поезия
645 0 4
 

Отравям душата си в болката,

рамазващи гласове вътре ехтят,

не чувам безсилните викове,

една сълза под очите гори.


 Да отмия безсилието желах,

а то от нищото се възроди,

отпивам от чашата силата,

която изливам с очи.


Накажи ме за грешките,

но отново съня  ми върни,

безсилна съм пред необяснимото,

смразен дъхът ми  света ми затъмни.


Рови, болко - потопи  ме,

извиси ме за новото

и после пак след трудност, живот ми налей.

И подари ми време във  всемира,

нека и аз да видя покой.

© Мери Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??