отрова
Отравям душата си в болката,
рамазващи гласове вътре ехтят,
не чувам безсилните викове,
една сълза под очите гори.
Да отмия безсилието желах,
а то от нищото се възроди,
отпивам от чашата силата,
която изливам с очи.
Накажи ме за грешките,
но отново съня ми върни,
безсилна съм пред необяснимото,
смразен дъхът ми света ми затъмни.
Рови, болко - потопи ме,
извиси ме за новото
и после пак след трудност, живот ми налей.
И подари ми време във всемира,
нека и аз да видя покой.
© Мери All rights reserved.
