Отрова
704
0
1
Отрова
Бавно се нижат минути необятни,
часове злокобно ме държат в плен,
отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
но не радост, а болка вливат те в мен.
Болка от изгубеното лятно време,
от изгубените часове и дни,
от тежащото ужасно бреме
на красивите, изгубени години.
Ако очите, когато плачат,
отрова ронеха, вместо сълзи,
можеше да бъде по друг начин...
Само веднъж се живее, нали?
Щеше да е толкова прекрасно
да затворя за дълго своите очи...
Зная, капка от отровата е лекарство,
а много убива. Но дали горчи?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Шопова Всички права запазени
