Oct 7, 2008, 7:16 PM

Отрова 

  Poetry » Other
528 0 1

Отрова

Бавно се нижат минути необятни,
часове злокобно ме държат в плен,
отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
но не радост, а болка вливат те в мен.

Болка от изгубеното лятно време,
от изгубените часове и дни,
от тежащото ужасно бреме
на красивите, изгубени години.

Ако очите, когато плачат,
отрова ронеха, вместо сълзи,
можеше да бъде по друг начин...
Само веднъж се живее, нали?

Щеше да е толкова прекрасно
да затворя за дълго своите очи...
Зная, капка от отровата е лекарство,
а много убива. Но дали горчи?


© Мирела Шопова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "...отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
    но не радост, а болка вливат те в мен..." Браво... много ми харесва ... Направо сърцето ми се сви като го прочетох.
Random works
: ??:??