Отрова

7 окт. 2008 г., 19:16

Поэзия » Другая

530 0 1

Отрова

Бавно се нижат минути необятни,
часове злокобно ме държат в плен,
отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
но не радост, а болка вливат те в мен.

Болка от изгубеното лятно време,
от изгубените часове и дни,
от тежащото ужасно бреме
на красивите, изгубени години.

Ако очите, когато плачат,
отрова ронеха, вместо сълзи,
можеше да бъде по друг начин...
Само веднъж се живее, нали?

Щеше да е толкова прекрасно
да затворя за дълго своите очи...
Зная, капка от отровата е лекарство,
а много убива. Но дали горчи?

Свързани произведения

angels0ul (Мариета Йосифова)

2008-10-07T21:58:06+03:00

"...отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
но не радост, а болка вливат те в мен..." Браво... много ми харесва ... Направо сърцето ми се сви като го прочетох.

Отрова

Свързани произведения

Комментарии

Предложения