ЛуЛу
49 222
7.02.2018 г., 20:12 ч.  

Отрова 

  Поезия
2328 22 26

Не съм дете – не мога да простя 

и в ясен юлски ден да те прегърна. 

Сега далеч от теб ще отлетя.

До прошка щом дорасна, ще се върна. 

 

Признавам, че си лято в земен Рай –

но в сънищата само, не наяве...

И всяка твоя топла дума, знай,

за мен ще бъде тишина. И плява.

 

Прашец от скръб си в моите очи

и в слънчевите утрини – отрова. 

Сега не казвай нищо...Замълчи!

Ще дойда, щом за прошка съм готова.

 

Прости ми, няма да ме видиш ти...

Гласът ти па̀ри в старите ми рани.

Безличен прах си в срутени мечти.

И мрак, разплискан в снежните ми длани.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??