Отрова
Не съм дете – не мога да простя
и в ясен юлски ден да те прегърна.
Сега далеч от теб ще отлетя.
До прошка щом дорасна, ще се върна.
Признавам, че си лято в земен Рай –
но в сънищата само, не наяве...
И всяка твоя топла дума, знай,
за мен ще бъде тишина. И плява.
Прашец от скръб си в моите очи
и в слънчевите утрини – отрова.
Сега не казвай нищо...Замълчи!
Ще дойда, щом за прошка съм готова.
Прости ми, няма да ме видиш ти...
Гласът ти па̀ри в старите ми рани.
Безличен прах си в срутени мечти.
И мрак, разплискан в снежните ми длани.
