Отровена
Младостта ми е зелено стръкче,
а буря страшна носят твоите очи,
искам да разкъсам всички дрехи
напоени с твоите лъжи...
Любовта ми е красива птица,
ти си само лед и мраз,
в ръцете ми усещаше невинност,
ала във скръбен ангел се превърнах аз...
Не биваше да харча святи чувства,
да страдам, да умирам, да простя,
не биваше с отрова да напълниш
една кристална чаша самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
