Отровена

Poetry » Love

778 0 2

Младостта ми е зелено стръкче,

а буря страшна носят твоите очи,

искам да разкъсам всички дрехи

напоени с твоите лъжи...

Любовта ми е красива птица,

ти си само лед и мраз,

в ръцете ми усещаше невинност,

ала във скръбен ангел се превърнах аз...

Не биваше да харча святи чувства,

да страдам, да умирам, да простя,

не биваше с отрова да напълниш

една кристална чаша самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

spring_girl91 (Теди)

Неописуема нежност струи от стиха ти,Радосвета...Наистина финалът е страхотен!Поздрав от сърце!

2009-05-27T10:34:01+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Доста добро, финалът ми хареса..смисълът е дълбок и въпреки това поднесен леко

2009-05-27T07:15:02+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0