Отровена

Poesía » De amor

781 0 2

Младостта ми е зелено стръкче,

а буря страшна носят твоите очи,

искам да разкъсам всички дрехи

напоени с твоите лъжи...

Любовта ми е красива птица,

ти си само лед и мраз,

в ръцете ми усещаше невинност,

ала във скръбен ангел се превърнах аз...

Не биваше да харча святи чувства,

да страдам, да умирам, да простя,

не биваше с отрова да напълниш

една кристална чаша самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

spring_girl91 (Теди)

Неописуема нежност струи от стиха ти,Радосвета...Наистина финалът е страхотен!Поздрав от сърце!

2009-05-27T10:34:01+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Доста добро, финалът ми хареса..смисълът е дълбок и въпреки това поднесен леко

2009-05-27T07:15:02+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0