Отровена

Poesía » De amor

783 0 2

Младостта ми е зелено стръкче,

а буря страшна носят твоите очи,

искам да разкъсам всички дрехи

напоени с твоите лъжи...

Любовта ми е красива птица,

ти си само лед и мраз,

в ръцете ми усещаше невинност,

ала във скръбен ангел се превърнах аз...

Не биваше да харча святи чувства,

да страдам, да умирам, да простя,

не биваше с отрова да напълниш

една кристална чаша самота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

spring_girl91 (Теди)

Неописуема нежност струи от стиха ти,Радосвета...Наистина финалът е страхотен!Поздрав от сърце!

2009-05-27T10:34:01+03:00
viktoar (Виктория Стоянова)

Доста добро, финалът ми хареса..смисълът е дълбок и въпреки това поднесен леко

2009-05-27T07:15:02+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0