Отровена

Отрова кипи по вените ти,

там където и злото не шурти дори,

животът с мелодията на Ада бръмчи,

за мен си наказание ти.

Целият ми свят около теб се върти,

но заради теб ли сърцето ми гори,

или кръвта ти гадна, грозни емоции твори?

Не мога да ти гледам красивите очи,

красивата усмивка сияеща като заря дори,

а косата ти златна като пясък от тих бряг,

не мога да докосна в най-мрачните си дни.

С теб и красивото в живота умира,

с теб и добро, и зло се преливат,

без теб животът е тайно мълчание,

без теб любовта е грозно създание,

но твоята кръв злокобна ще върви

по сърцето ми кухо, което разруши,

а спомените, които сътвори,

ще са завинаги в гроба и ще ме боли.