Dec 21, 2025, 11:07 AM

Отровена

  Poetry » Love
29 1 0

Отрова кипи по вените ти,

там където и злото не шурти дори,

животът с мелодията на Ада бръмчи,

за мен си наказание ти.

Целият ми свят около теб се върти,

но заради теб ли сърцето ми гори,

или кръвта ти гадна, грозни емоции твори?

 

Не мога да ти гледам красивите очи,

красивата усмивка сияеща като заря дори,

а косата ти златна като пясък от тих бряг,

не мога да докосна в най-мрачните си дни.

 

С теб и красивото в живота умира,

с теб и добро, и зло се преливат,

без теб животът е тайно мълчание,

без теб любовта е грозно създание,

но твоята кръв злокобна ще върви

по сърцето ми кухо, което разруши,

а спомените, които сътвори,

ще са завинаги в гроба и ще ме боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Juli Mateeva All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...