Отровна

31.05.2013 г., 11:06 ч.

Поезия » Любовна

481 0 0

Вливам се в себе си -

отровна река.

Вглеждам се наоколо

само Тишина.

Докосвам очите си -

кървави петна.

Ровя навсякъде

не откривам следа.

Заваля...

Капките попиват -

лек неземен.

Заличават всичко -

Теб, очите ти,

дори твойта Тишина.

И влача се по мокрите петна.

Осанка, образ непознат.

Изгубих се протегнала ръка.

Вливам се в себе си -

отровна Тишина...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.