31.05.2013 г., 11:06

Отровна

656 0 0

Вливам се в себе си -

отровна река.

Вглеждам се наоколо

само Тишина.

Докосвам очите си -

кървави петна.

Ровя навсякъде

не откривам следа.

Заваля...

Капките попиват -

лек неземен.

Заличават всичко -

Теб, очите ти,

дори твойта Тишина.

 

И влача се по мокрите петна.

Осанка, образ непознат.

Изгубих се протегнала ръка.

Вливам се в себе си -

отровна Тишина...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...