katenstain (Екатерина Глухова)
9 156

May 31, 2013, 11:06 AM

Отровна

Poetry » Love

659 0 0

Вливам се в себе си -

отровна река.

Вглеждам се наоколо

само Тишина.

Докосвам очите си -

кървави петна.

Ровя навсякъде

не откривам следа.

Заваля...

Капките попиват -

лек неземен.

Заличават всичко -

Теб, очите ти,

дори твойта Тишина.

И влача се по мокрите петна.

Осанка, образ непознат.

Изгубих се протегнала ръка.

Вливам се в себе си -

отровна Тишина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0