Вливам се в себе си -
отровна река.
Вглеждам се наоколо
само Тишина.
Докосвам очите си -
кървави петна.
Ровя навсякъде
не откривам следа.
Заваля...
Капките попиват -
лек неземен.
Заличават всичко -
Теб, очите ти,
дори твойта Тишина.
И влача се по мокрите петна.
Осанка, образ непознат.
Изгубих се протегнала ръка.
Вливам се в себе си -
отровна Тишина...
© Екатерина Глухова All rights reserved.