15.04.2016 г., 20:12 ч.

Отшелница 

  Поезия » Любовна
449 1 4

Не е наред да бъда като другите,
за природата ми е доста присъщо
да блъскам вечно себе си във ъгъла
и пепел огнено да ме прегръща.
На пиедестала са поставени момичета,
а аз край тях бледнея обяснимо 
и винаги във сенките самичка съм.
Блажена. Истинска. Непоправима.
Когато феникса възкръсне в бъдеще
и няма помен от сломеното момиче,
недей да идваш и да искаш ъгъла-
победители от пепелта обичам,

 

а ти вирееш в чужда почва
с лимит, отрова, горест и печал.
Ъгълът е смъртоносна точка,
ще бъде трудно да излезеш цял.

 

© Габриела Всички права запазени

Беличовска

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??