Отшелница
Не е наред да бъда като другите,
за природата ми е доста присъщо
да блъскам вечно себе си във ъгъла
и пепел огнено да ме прегръща.
На пиедестала са поставени момичета,
а аз край тях бледнея обяснимо
и винаги във сенките самичка съм.
Блажена. Истинска. Непоправима.
Когато феникса възкръсне в бъдеще
и няма помен от сломеното момиче,
недей да идваш и да искаш ъгъла-
победители от пепелта обичам,
а ти вирееш в чужда почва
с лимит, отрова, горест и печал.
Ъгълът е смъртоносна точка,
ще бъде трудно да излезеш цял.
© Габриела All rights reserved.
