15 апр. 2016 г., 20:12

Отшелница

660 1 4

Не е наред да бъда като другите,
за природата ми е доста присъщо
да блъскам вечно себе си във ъгъла
и пепел огнено да ме прегръща.
На пиедестала са поставени момичета,
а аз край тях бледнея обяснимо 
и винаги във сенките самичка съм.
Блажена. Истинска. Непоправима.
Когато феникса възкръсне в бъдеще
и няма помен от сломеното момиче,
недей да идваш и да искаш ъгъла-
победители от пепелта обичам,

 

а ти вирееш в чужда почва
с лимит, отрова, горест и печал.
Ъгълът е смъртоносна точка,
ще бъде трудно да излезеш цял.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Все права защищены

Беличовска

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...