Отстояване на тежестта
Извика всички бури, облаци и дъжд,
защото искаше да стигне до небето.
Олекна. Някой му отвърна силно: "Дръж!",
а той повярва в невъзможно вечно светло.
Не стана светло, бавно спусна се тъма.
В тълпата стреля с ядни думи, но на халос.
Примамливо тя хвърли вчерашен комат.
Заситен от трохи реши да я подкара.
Поведе я напред, незнайно накъде.
Човек встрани, с усмивка мълчалива
се чудеше, че в тъмното и точно днес
след думи празни някой някъде отива.
Не сбърка пътя. За тълпата няма друг.
Напряко газеше зелените полета.
Встрани, човекът в джоба стискаше юмрук
и не поглеждаше нагоре към небето.
Тогава чу. Прегазени жита пищят.
Видя с очи най-черната сред черна угар.
Сърцето му се сви. И не, не беше страх.
Далеко гледаш ли не може да е друго.
Наведе се. Защо му са далечни небеса.
Та днес зеленото за хляба някой сгази.
Сади и плака. Дълго ся, останал сам.
По-тежък стана… от небето непоблазнен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Монева Всички права запазени
