Anita765 (Ани Монева)
296 11762
Aug 20, 2019, 12:28 PM

Отстояване на тежестта 

  Poetry » Other
783 3 5

Извика всички бури, облаци и дъжд,

защото искаше да стигне до небето.

Олекна. Някой му отвърна силно: "Дръж!",

а той повярва в невъзможно вечно светло.

 

Не стана светло, бавно спусна се тъма.

В тълпата стреля с ядни думи, но на халос.

Примамливо тя хвърли вчерашен комат.

Заситен от трохи реши да я подкара.

 

Поведе я напред, незнайно накъде.

Човек встрани, с усмивка мълчалива

се чудеше, че в тъмното и точно днес

след думи празни някой някъде отива.

 

Не сбърка пътя. За тълпата няма друг.

Напряко газеше зелените полета.

Встрани, човекът в джоба стискаше юмрук

и не поглеждаше нагоре към небето.

 

Тогава чу. Прегазени жита пищят.

Видя с очи най-черната сред черна угар.

Сърцето му се сви. И не, не беше страх.

Далеко гледаш ли не може да е друго.

 

Наведе се. Защо му са далечни небеса.

Та днес зеленото за хляба някой сгази.

Сади и плака.  Дълго ся, останал сам.

По-тежък стана… от небето непоблазнен.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??