Извика всички бури, облаци и дъжд,
защото искаше да стигне до небето.
Олекна. Някой му отвърна силно: "Дръж!",
а той повярва в невъзможно вечно светло.
Не стана светло, бавно спусна се тъма.
В тълпата стреля с ядни думи, но на халос.
Примамливо тя хвърли вчерашен комат.
Заситен от трохи реши да я подкара.
Поведе я напред, незнайно накъде.
Човек встрани, с усмивка мълчалива
се чудеше, че в тъмното и точно днес
след думи празни някой някъде отива. ...